Болката, като част от възпалителния процес или като отделен симптом, е най-честата проява на почти всяко едно заболяване. Бързо и с доказан ефект действие спрямо горепосоченото, е употребата на нестероидни противовъзпалителни (аспирин, ибупрофен, напроксен и др.). Въпреки тяхното ползотворно действие и лесен достъп (обикновено са лекарства без рецепта), се крият странични ефекти, някои от които могат да доведат до проблеми, дори и заболявания, затрудняващи ежедневието на човек.

Прочетете още: Вземи стероид, получи язва или гастрит

Нестероидни противовъзпалителни(НСПВС)

Биохимия

Нестероидните противовъзпалителни извършват своето противовъзпалително действие като блокират ензими, наречени циклооксогенази. Има два вида цилкооксогенази – циклооксогеназа 1 (COX-1) и циклооксогеназа 2 (COX-2). Блокирайки тези ензими, се намалява продукцията тромбоксани, простагландини и простацилкини. Главно липсата/намаленото количество на простагландините е причината за противовъзпалителния ефект на COX-инхибиторите.

Простагландините, освен с процеса на възпаление, са свързани и с функциите на хипоталамуса, маточните контракции, кръвотечението в бъбреците, продукцията на мукоза и секрецията на солна киселина в стомаха и др.

COX-1 са разположени в повечето тъкани на тялото, докато COX-2  се експресират  само по време на възпалителен отговор. Повечето COX-инхибитори са неселективни (ibuprofen, naproxen и др.) и блокират двата ензима, докато останалите са COX-2 селективни (celecoxib, rofexocib и др.). Тази разлика обуславя различните странични ефекти на двете групи противовъзпалителни медикаменти.

Странични ефекти

1) Стомашни странични ефекти:

Дразнене на лигавицата на стомаха, образуване на язви, допълнително усложняване на вече съществуваща язвена болест ( изкървяване на язва, стомашен пролапс). Тези странични ефекти се дължат на намалената продукция на простагландини в стомаха. 

2)Бъбречни странични ефекти:

Остра бъбречна недостатъчност, електролитни разстройства, бъбречна папиларна некроза, нефротичен синдром и др. Тези усложнения са възможни при пациенти с вече увредени бъбреци. Възникването им се дължи на вазоконстрикцията на съдовете на бъбреците поради намаленото количество простагландини.

3) Сърдечносъдови странични ефекти:

Те са редки и включват: миокарден инфаркт, тромбоемболични състояния и предсърдно мъждене. Наблюдават се главно при употребата на диклофенак.

4) Чернодробни странични ефекти:

Също много редки, тъй като токсичността на нестероидните противовъзпалителни за черния дроб е ниска. Биват: асимптоматично покачване на чернодробни ензими, хепатит с жълтеница и чернодробна недостатъчност.

5) Хематологични странични ефекти:

Понижена тромботична активност.

6) Други минимални странични ефекти:

Уртикария, аспирин-обострени респираторни заболявания и др.

Преди да приемете НСПВС, задължително прочетете тази статия:
Нестероидни противовъзпалителни – страничният ефект на 21 век

Естествени противовъзпалителни

Поради големия набор от странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни медикаменти, дълготрайната им употреба е противопоказна. За хора с история от стомашни-чревни и/или бъбречни заболявания дори и спорадичният прием е обременяващ тяхното състояние. Постигането на анти-възпалителното действие на COX-инхибиторите  с минимизиране  на нежеланите странични ефекти, изисква намирането на алтернатива. Лицето на тази алтернатива са естествените противовъзпалителни средства. Те са извлечени от растителни и животински продукти  и могат да бъдат лесно добавени в хранителния режим.

Ето това са 9 от най-мощните противовъзпалителни билки, които вече съществуват под концентрирана форма в хранителни добавки

Омега-3 мастни киселини (Рибено масло)

Омега-3 полиненаситените  мастни киселини са едни от най-ефективните противовъзпалителни средства.
Американската кардиологична асоциация препоръчва употребата риба и рибено масло като профилактика за коронарна болест на сърцето.

При пациенти с артрит също се наблюдава позитивен ефект вследствие приема на омега-3 мастни киселини.

Активните вещества в рибеното масло са ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA). Те стимулират преобразуването на циклооксигеназата в простагландин Е3. Последният е естествено противовъзпалително средство, което инхибира преобразуването на арахидоновата в простагландин Е2 (силно възпалително средство). Простагландин Е3 също инхибира  синтезата на TNF- α  и IL-1b, които са възпалителни цитокини. EPA и DHA инхибират и превръщането на арахидоновата киселина във възпалителни левкотриени. Когато EPA и DHA са добавени в клетъчните мембрани на хондроцитите на ставния хрущял,  се наблюдава дозо-зависимо понижаване на протеогликан-деградиращи агреканазни ензими.

Омега-3 ненаситените мастни киселини, намиращи се в рибеното масло, могат директно да намаляват дегенеративни, агреканази,  матриксни металопротеинази, възпалителни цитокини и COX-2, с краен ефект – ограничаване на възпалителните процеси в синовиалния  хрущял.

Страничните ефекти са редки и включват: стеаторея и оригване.

Кора от бяла върба

Кората от бялата върба е едно от най-древните билкови терапии за болка и възпаление. Поради стомашните странични ефекти на аспирина, е възможна заместителна терапия с кора от бяла върба за възпалителни синдроми. Действието на кората от бяла върба е подобно на неселктивните противовъзпалителни средства – COX-1 и COХ-2  инхибиция.

Не трябва да се употребява от деца (за да се предотврати рискът от развиването на синдрома на Рей). Противопоказно е приема му от пациенти с язвена болест, лошо поддържан диабет, бъбречни или чернодробни разстройства.
Друг негатив е по-скъпата му цена спрямо аспирина.

Дозата е 240мг/ден.

Куркумин (куркума)

Куркуминът е естествен жълт пигмент, извлечен от куркумата (Curcuma longa). Куркумата е цъфтящо растение от семейството на  джинджифила. Традиционно се използва като оцветител и овкусител на хранителни продукти. Куркуминът от дълго се е използвал в Аюведичната и Китайската медицина като противовъзпалително средство, лечение на хранителни разстройства и подобряване на възстановяването на рани. Редица клинични изследвания демонстрират антиоксидантните, противовъзпалителните и антинеопластичните(противоракови) качества на куркумина. Би могъл да има ефект при лечението на муковисцидоза поради противовъзпалителните си свойства. Последното се дължи на потискащото действие на куркумина върху NF-kB, COX-1 и COX-2.

Дозата на куркумата на прах е 400-600 мг три пъти на ден.
Страничните ефекти са малко (главно при дълготрайна употреба): раздразнен стомах, в екстремни случаи – формация на стомашни язви.
Предпазливо трябва да се употребява от пациенти на антикоагулантна терапия или противовъзпалителна такава.

Зелен чай

Зеленият чай от дълго време е известен като профилактично средство за сърдечносъдови и ракови заболявания поради своите антиоксидантни качества. Употребата му като противовъзпалително средство при лечението на артрит е установена наскоро. Активните вещества на зеления чай са полифенолови съединения, наречени катехини, като епигалокатехин-3-галатът е в най-голямо количество.

Епигалокатехин-3-галатът инхибира IL-1-индуцираното освобождаване на протеогликани и тип 2 колагенната деградация. В човешки in vitro модели, инхибира и IL-1b и атенюиараното активиране на транскрипционния фактор NF-kB. Зеленият чай също понижава действието на вещества, които деградират хрущяла.

Допълнително, изследванията установяват и “Азиатския парадокс”. Това е теория, според която повишената консумация на зелен чай в Азия подпомага ниските нива на заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система, както и раковата превенция, въпреки високия процент на тютюнопушене.

Препоръчват се 3-4 чаши чай на ден.
Екстрактът от зелен чай е обикновено в дозова граница 300-400мг.
При някои хора, зеленият чай дразни стомаха поради съдържащия се в него кофеин.
Налични са безкофеинови варианти на зеления чай, но концентрацията на катехини в тях е неизвестна.

Пикногенол (френска морска борова кора)

Пикногенолът, както кората от бялата върба, е хранително вещество, използвано още в древни времена. Пикногенолът се извлича от кората на морския бор (Pinus maritime) и се използва повече от 2000 години.

Пикногенолът инхибира TNF-α-индуцираната NF-kB активация и експресията на адхезионни молекули в ендотела. Оралният прием на Пикногенол също инхибира NF-kB активацията в липополизахарид-стимулираните моноцити, като по този начин се намалява възпалителният отговор. Инхибира и матриксната металопротеиназа-9, която е матрикс-деградиращ ензим, силно експресиран в зони на възпаление и участва в патогенезата на различни хронични възпалителни заболявания.

Проучвания показват, че пикногенолът е от 50 до 100 пъти по-мощен от витамин Е в неутрализирането на свободни радикали и помага в “рециклирането” и поддържането на активността на витамин Е и С.

Ефективен е и в понижаване на артериалното налягане и намалява риска от венозни тромбози чрез действието си върху съдовия ендотела.

Дозата е 100-200мг/ден.

Наличието на странични ефекти е рядкост, като най-често биват леки стомашно-чревни такива (диария и неспокоен стомах).

Пикногенолът не трябва да се прима от пациенти, които приемат имуносупресанти или кортикостероиди, тъй като може да стимулира функциите на имунната система и да взаимодейства с имуносупресиращите медикаменти.

Смола от Босвелия/индийски тамян (олибанум)

Босвелиите са вид дървета, разпространени в Индия, Етиопия, Сомалия и Арабския полуостров. Те продуцират растителна смола, наречена олибанум. Тази смола притежава противовъзпалителни, противоартритни и аналгетични свойства. Босвелията може да инхибира левкотриеновата биосинтеза в неутрофилните гранулоцити чрез намаляване на действието на 5-LOX пътя, като по този начин афектира редица възпалителни заболявания, обусловени от левкотриените. Субстанцията се използва за лечението на дегенеративни и възпалителни заболявания на ставите. Намалява цялостния брой на белите кръвни клетки в ставната течност и инхибира левкоцитната еластаза, която е налице при ревматоидния артрит.

Комбинацията от босвелия и куркумин се оказва по-ефективна и по-поносима при лечението на активен остеоартрит в сравнение с прилагането на диклофенак (НСПВС).

Босвелията обикновено е под формата на екстракт, съдържащ 30-40% босвелиеви киселини.

Дозата е 300-500 мг по два или три пъти дневно.

Странични ефекти могат да бъдат: гадене, гастроезофагеален рефлукс, стомашен дискомфорт или диария.

Резвератрол – ето защо виното е полезно!

Резвератолът е полифенолова молекула от растителен произход, съдържаща се в различни концентрации в много видове растителни източници. Японската фалопия (Polygonum cuspidatum) и кожата на червеното грозде съдържат най-голямо количестовo резвератол. Твърди се, че лошото време стимулира гроздето да се защитава чрез образуване на резвератрол и това прави виното по-богато на тази съставка! В растенията, резвератролът изпълнява защитна функция – предпазва от инфекции, прекомерно ултравиолетово облъчване и др.

При консумация от хора и животни, се характеризира с антимутагенни, противовъзпалителни, антиоксиданти и ДНК-протективни свойства.

Повечето проучвания на резвератол са насочени към кардио- и невропротекцията, но няколко от тях са свързани и с участието му в облекчаване на болката при артрит.

Резвератолът е мощен и специфичен инхибитор на TNF-α- и IL-1b-индуцираната NF-kB активация. Противовъзпалителните му действия се дължат на потискането на СОХ-2 чрез блокада на NF-kB активацията.

Резвератолът се среща под формата на хранителна добавка (капсули), извлечена най-често от японската фалопия.
Транс-резвератолът е активната му форма и въпреки че няма точно определена дозова граница, обикновено се приема по 50 до 500 мг на ден.

Значителни странични ефекти не са установени, но поради експериментално откритите му антиагрегантни свойства, трябва да се приема предпазливо, ако се употребяват други антиагрегантни медикаменти или добавки.

Uncaria tomentosa (котешки нокът)

Uncaria tomentosa и Uncaria guianensis са перуански билки, извлечени от дървесни лиани с малки нокътоподобни бодли (оттам и наименованието “котешки нокът”) в основата на листото, които позволяват на растението да достигне височина до 30 метра.

Традиционно се използва за лечение на артрит, бурсит и чревни разстройства.
Множество проучвания показват, че котешкият нокът индуцира генерализирано понижаване на възпалителни медиатори.

Активните съставки са полифеноли (флавоноиди, проантоцианидини и танини), алкалоиди и стероли.

Билката е установена да предотвратява активирането на транскрипционния фактор NF-kB и директно инхибира TNF-α продукцията до 65-85%. Инхибира експресията на индуцируеми гени, асоциирани с възпаление, по-конкретно – не позволява експресията на азотен оксид синтаза, като по този начин ограничава и самата продукция на азотен оксид. Гадене може да се наблюдава като страничен ефект.

Може да се приема под формата на чай или като сух, стандартизиран екстракт – капсули (20-60мг/ден).

Капсаицин (люта чушка) – обичате люто?

Capsicum annum е многогодишно зеленчуково растение от семейство картофови, като първоначално е било отглеждано в тропическите региони на Америка, но днес е култивирано по целия свят. Плодовете на растението дължат своя пикантен вкус на химичното съединение, наречено капсаицин.

Капсаицинът създава високо селективна местна анестезия чрез дегенерация на капсаицин-чувствителни ноцицептивни нервни краища. Противовъзпалителният му ефект се дължи на NF-kB инхибиция. Може да предизвика парещо усещане при контакт с човешка тъкан. Обикновено се употребява в комбинация с други естествени противовъзпалителни средства. Има локални препарати с капсаицин за лечение на пост-херпетична невралгия и др.

Капсаицинът намира и приложение при лечението на периферни невропатии и мускулно-скелетна болка.

Предстои да споделим с вас – Кои са храните, които имат противовъзпалителен ефект? Очаквайте статията скоро! Абонирайте се за бюлетина, за да ви уведомим, когато е готова!

Ако се борите дълго време с хронично възпаление, свържете се с нас за безплатна консултация, ние ще се опитаме да Ви помогнем!

Прочетете още:
Хранене при гастрит и рефлукс – план за действие [Безплатно изтегли: Диета, таблица]
Фасция – органът, който прави всичко възможно
Нестероидни противовъзпалителни – страничният ефект на 21 век