Тялото като огледало: ролята на емоциите върху нашето здраве [Лечение] Психолог Силвана Панева, Методът на Габор Мате
Изпитвате ли хронична болка, проблеми с храносмилането, или чести главоболия, които на пръв поглед нямат причина да бъдат там? Според теорията за връзката ум-тяло тези физически симптоми могат да бъдат свързани с емоционалното и психологическото ни състояние.
Човешкото тяло е сложна структура, а здравето му зависи от различни фактори, включително физическо, емоционално и психологическо благополучие. Според Габор Мате, известен лекар и автор, причината за много физически заболявания и симптоми се коренят именно в емоционални и психологически проблеми. Както Мате отбелязва, умът и тялото не са отделни единици, а свързани аспекти на нашето съществуване. Тоест трудностите на емоционално и психологическо ниво могат да се проявят в тялото като физически симптоми и обратното.
Хроничният стрес и неговото отражение върху тялото ни
Например, изследванията показват, че хроничният стрес може да доведе до редица физически заболявания като високо кръвно налягане и диабет (Cohen et al., 2007; McEwen, 2006). Стресът също така отслабва имунната система, правейки ни по-уязвими към инфекции и болести (Glaser & Kiecolt-Glaser, 2005). Депресията и тревожността са свързани с редица физически симптоми, включително главоболие, болки в гърба и проблеми с храносмилането (Kroenke et al., 2001; Leonard, 2005).
Според Д-р Мате нашите детски преживявания и взаимоотношения с родителите ни оформят нашите основни убеждения и вярвания. Когато пораснем и станем възрастни, тези убеждения влияят върху начина, по който изживяваме и възприемаме света, влияят върху нашите мисли, емоции и поведение.
Например, ако човек има вярването, че светът е опасно място, то той ще се чувства тревожен и изплашен, дори в ситуации, в които няма заплаха. Или ако има убеждението, “Аз не заслужавам любов” то тогава е възможно той да има ниско самочувствие, да не може да усети любовта от своите близки хора, или дори да бъде в токсична връзка.
Тези убеждения и вярвания често са в нашето несъзнавано, затова когато те работят в нас понякога не разбираме собственото си поведение. Въпреки това, те могат да се манифестират под формата на физически симптоми като главоболия, проблеми с храносмилането, хронична болка и други.
Да вземем за пример човек, който е израснал в семейство, където емоциите биват потиснати или игнорирани. Най-вероятно такъв човек би имал вярването “Моите емоции не са важни”, следователно той няма да изразява своя вътрешен свят, няма да споделя своите емоции, или с други думи “ще държи всичко в себе си”.
Изследванията показват (Williams et al, 2015.), че хора, които имат тенденция да потискат емоциите си, имат по-високи нива на C-реактивен протеин (CRP), маркер за възпаление в тялото.
Според резултатите от мета-изследване на Segerstrom & Miller (2004) потискането на емоции се свързва с дисрегулация на имунната система и повишено възпаление.
Също така, според изследване от същата година публикувано в Психосоматична Медицина (Psychosomatic Medicine) хора, които потискат своите емоции имат по-високи нива на кортизол – хормон на стреса.
Фактор, който допринася за връзката между ума и тялото е вегетативната (автономна) нервна система. Тя регулира множество от нашите телесни функции и се разделя на две: симпатикова и парасимпатикова нервна система.
Парасимпатиковата нервна система е отговорна за “почивка и храносмилане”, тоест тя ни помага да се възстановим. В това състояние дишането става по-бавно и дълбоко, сърцебиенето е бавно, мускулите се отпускат.
От друга страна, симпатиковата е отговорна за реакцията “бий се, бягай или замръзни”, която ни подготвя да се справим със заплахи в обкръжаващата ни среда. Когато тази система е активна в тялото се случват множество процеси – освобождават се хормони като адреналин, норадреналин и кортизол, сърцебиенето се ускорява, дишането става по-бързо, мускулите се стягат.
Тези физиологични реакции, въпреки че са полезни в краткосрочен план, могат да имат вредни последици, ако се случват често и за продължителен период от време. Например, честа активация на симпатиковата нервна система може да доведе до високо кръвно налягане, забавяне на храносмилателния процес и слаба имунна система.
Важно е да се отбележи, че отговорът “Замръзни” е по-специфичен и той се “избира”, когато за организмът е невъзможно да се бие или да бяга. Тази реакция е от части регулирана от парасимпатиковата система и е като защитен механизъм на самия организъм и тогава той “блокира”, става неподвжиден. Реакцията “Замръзни” може да се манифестир по различен начин в зависимост от ситуацията и човека, но някой често срещани характеристики са следните: намалено сърцебиене и ниско кръвно, за да се съхрани енергията; изкривена представа за времето, иглежда, че то се движи бавно или е спряло напълно; дисоциация от собственото тяло и заобикаляща среда.
Отговорът “Замръзни” може да се активира в травматиращи ситуации като физическо, психическо или сексуалсно малтретиране, инциденти и природни бедствия. Този отговор не се избира съзнателно, а е автоматична рекация на организма, когато ситуацията надвишава способността на индивида да се справи ефективно с нея. Според Питър Левин именно тогава се получава травмата. Поради факта, че индивидът не успява да се справи със ситуацията, натрупаната енергия не излиза навън ефективно, а остава блокирана в тялото.
Следователно, при неуспешното излизане от травматична ситуация и преживявания, организмът остава “заклещен” в “бий се, бягай или замръзни” и започва появата на различни симптоми – дисоциация, соматизация (физическо симптоми, които се появява без видима причина), трудно регулиране на емоциите, паник атаки, и т.н. (van der Kolk et al., 1996).
От друга страна, д-р Мате дефинира травмата като прекъсване на връзката със себе си (с нашия автентичен Аз).
Той подчератва, че травмата не е това, което се случва извън нас, а вътрешната реакция и адаптация към това, което се е случило. Той разглежда травмата като био-психо-социален феномен като въздействието от травмата се проявява на психологическо, емоционално и физическо ниво, както разгледахме по-горе.
Важно е да се отбележи, че психологическата травма не е някаква болест, а една човешка психика, която е заклещена в инстинкти за оцеляване. И въпреки че травмата е голяма част от нашия живот, тя не е целият ни живот и ние не сме нашите травми.
Всъщност, травмата и болката носят в себе си мъдрост и спасение. Чрез признаване и приемане на травматичните преживявания, ние достигаме до корените на нашите емоционални и психологически затруднения. Достигаме до едно по-дълбоко разбиране за нас самите като личности, за чертите на нашия характер, дори за нашите поведения и зависимости. И именно оттук започва и лечението.
Лечение
“…същността на лечението не е просто разкриване на нашето минало, а свързване със себе си в сегашния момент” – Габор Мате
Лечението на травмата включва разбиране на въздействието на преживяванията от ранна детска възраст и хроничния стрес върху благосъстоянието на човек. Следователно това изисква изследване на нашите основни вярвания, копинг механизми, симптоми, емоции и чувства. По този начин ние намираме корените на нашето страдание и това носи инсайт за това кои сме ние и кои са нашите тригъри. В противен случай нашите основни вярвания остават скрити от нас и продължават да контролират живота ни. Или както е казал Исус: ”Ако изявиш онова, което е в теб, онова, което имаш, ще те спаси. Ако не изявиш онова, което е в теб, тогава това, което е в теб ще те унищожи” (Евангелие от Тома).
„Истинското лечение на травмата започва със свързване с нашето тяло, тъй като чрез тялото ние може да достигнем до мъдростта и устойчивостта, необходими за трансформация.“ – Питър Левин
Лечението, обаче, отива отвъд фокусиране върху миналото ни. Свързване със себе си в сегашния момент е ключово за постигане на дълготрайна трансформация. Ако човек е напълно “тук и сега”, то тогава няма тревожност, страх, депресия или тъга. Понеже всички тези емоции са свързани с мисли, насочени към миналото или с бъдещето. За да се развие присъствие в сегашния момент е нужно не само осъзнаване на мислите, но и свързване с тялото и освобождаване на затворената енергия. Това може да се случи чрез различни соматични упражнения, майндфулнес практики и всичко, което ни свързва с нашето живо тяло. Нека да разгледаме някои от тях:
- Леки, нежни движения – това може да включва разтягане, люленее и клатене. Ключът е в това да се фокусираме върху усещанията и движенията, и да позволим на тялото ни да се движи по начин, който то усеща за безопасен и комфортен.
- Студени душове – студените душове предизвикват силно сетивно усещане, което изисква нашето внимание, т.е. така се фокусираме върху сегашния момент. Също така, тази практика помага за балансиране на нашата автономна нервна система и предизвиква освобождаването на ендорфини, хормони, които намаляват болката и стреса.
- Ритмични движения (ходене, танцуване) – спонтанните и динамични движения отпускат натрупалото се напрежение; могат да служат за изразяване на емоционалното ни състояние и подобряване на нашето самосъзнание. Когато животните се намират в опасност и се преструват на мъртви, те “замръзват”. След такова преживяване, мускулите и цялото тяло започват да треперят именно, за да се освободи натрупаната енергия и стрес.
- Дихателни практики – има множество различни дихателни практики, които действат по различен начин на нашето тяло. Наприерм, чрез дълбоко, осъзнато дишане може да се стимулира блуждаещия нерв (vagus nerve), който е най-дългият нерв във вегетативната нервна система. Чрез тази стимулация тялото ни преминава към парасимпатиковата нервна система, или т.нар покой и храносмилане, всички процеси на възстановяване се задействат.
- Йога – физическата част от йогата, асана, в комбинация с медитация и контролирано дишане, помагат за едно по-дълбоко развиване на осъзнатост за тялото ни и за мислите, регулиране на нервната система и приемане. Нека да обърнем внимание на това, че много хора смятат, че медитацията означава потискане на мислите, но това би било невъзможно. Медитацията означава да присъстваме и наблюдаваме всичко, което възниква под формата на мисли и емоции, и да останем съсредоточени върху дъха си. Ако намирате това ча трудно може да казвате мантра по време на медитация. Такъв тип мантра може да бъде “Приемам това, което съм”.
- Психотерапия – има психотерапевтични подходи, които комбинират връзката между тялото и ума, като Compassionate Inquiry (подход за лекуване на травми от Габор Мате); Somatic Experiencing (подход ориентиран към тялото, разработен от Питър Левин); Гещалт терапия и други.
- Леки, нежни движения – това може да включва разтягане, люленее и клатене. Ключът е в това да се фокусираме върху усещанията и движенията, и да позволим на тялото ни да се движи по начин, който то усеща за безопасен и комфортен.
- Студени душове – студените душове предизвикват силно сетивно усещане, което изисква нашето внимание, т.е. така се фокусираме върху сегашния момент. Също така, тази практика помага за балансиране на нашата автономна нервна система и предизвиква освобождаването на ендорфини, хормони, които намаляват болката и стреса.
- Ритмични движения (ходене, танцуване) – спонтанните и динамични движения отпускат натрупалото се напрежение; могат да служат за изразяване на емоционалното ни състояние и подобряване на нашето самосъзнание. Когато животните се намират в опасност и се преструват на мъртви, те “замръзват”. След такова преживяване, мускулите и цялото тяло започват да треперят именно, за да се освободи натрупаната енергия и стрес.
- Дихателни практики – има множество различни дихателни практики, които действат по различен начин на нашето тяло. Наприерм, чрез дълбоко, осъзнато дишане може да се стимулира блуждаещия нерв (vagus nerve), който е най-дългият нерв във вегетативната нервна система. Чрез тази стимулация тялото ни преминава към парасимпатиковата нервна система, или т.нар покой и храносмилане, всички процеси на възстановяване се задействат.
- Йога – физическата част от йогата, асана, в комбинация с медитация и контролирано дишане, помагат за едно по-дълбоко развиване на осъзнатост за тялото ни и за мислите, регулиране на нервната система и приемане. Нека да обърнем внимание на това, че много хора смятат, че медитацията означава потискане на мислите, но това би било невъзможно. Медитацията означава да присъстваме и наблюдаваме всичко, което възниква под формата на мисли и емоции, и да останем съсредоточени върху дъха си. Ако намирате това ча трудно може да казвате мантра по време на медитация. Такъв тип мантра може да бъде “Приемам това, което съм”.
- Психотерапия – има психотерапевтични подходи, които комбинират връзката между тялото и ума, като Compassionate Inquiry (подход за лекуване на травми от Габор Мате); Somatic Experiencing (подход ориентиран към тялото, разработен от Питър Левин); Гещалт терапия и други.
Как да подкрепим нашите близки в процеса на лечение
Всеки, обаче, преминава през своите възходи и падения, неизбежна част от нашия живот. Във всяка социална група има поне един човек, който тихо и мълчаливо се бори със своите вътрешни демони. Депресия, скръб, паник атаки…те могат да засегнат всеки независимо от възрастта, пола и социалния статус. Важно е да признаем, че всеки има близък приятел или роднина, който страда душевно, а може би дори и ние самите страдаме… Въпросът е как успешно да подкрепим нашите близки в процеса на тяхното лечение?
В днешното забързано общество, може да бъде предизвикателно да се намери подходящото време и място, за да се отработят и преживеят дълбоките чувства. Преобладаващото мислене за постояннa продуктивност и избягване на така наречените “негативни” емоции, може да създаде усещането, че човек трябва да поддържа една фалшива позитивност, като по този начин остава малко или никакво място за автентични емоционални преживявания.
- Приемете, не съдете. Изслушвайте вашия близък като му позволите да изрази своите емоции и чувства, без да се налага да слага маска. Много хора, които са преживели някаква травма, смятат, че е много полезно и отпускащо за тях, когато могат да споделят своите истински, дълбоки усещания. Те не търсят съжаление, утешителни думи или съвети. Те имат нужда от това, някой да бъде до тях през тези трудни моменти.
- Валидирайте техните емоции. Покажете им своето разбиране и емпатия. Помогнете им да видят, че техните емоции са напълно разбираеми и естествени, имайки предвид ситуацията, през която са преминали. Не им казвайте “Не е нормално да се чувстваш ядосан за това”, “Няма ли да вече да престанеш с тази тема минаха 2 години от както се случи” и т.н. Такъв тип отговори биха предизвикали срам и вина в тях самите, така те по-скоро биха се затворили и отдалечели, отколкото магически да спрат да се чувстват депресирани или ядосани.
- Уважавайте техните граници. Бъдете внимателни относно това дали вашият близък е готов да говори, дали иска да споделя детайли за своето преживяване или не. Ако той не се чувства готов, уважете неговото решение и не разпитвайте. Дори просто да стоите и мълчите заедно, да медитирате, да дишате, или пък да се разхождате, може да бъде благоприятно за тяхното състояние. Важното е да бъдете настина “тук и сега” с вашия близък човек. По този начин, те имат усещането, че са приети и че могат да бъдат истински си Аз с вас.
- Бъдете наблюдателни и се информирайте. Направете инициативата да научите повече за психологическите травми. Това би ви помогнало да разберете по-добре през какво преминават хората преживели травма, с какви трудности се срещат, какво би им помогнало и т.н.. Ако се съмнявате, че ваш близък може би страда, наблюдавайте за внезапни промени в поведението му, чести/постоянни чувства на страх или тъга, избягване на определени места и ситуации. Доверете се на вашите инстинкти и покажете състрадателно любопитство, ако забележите нещо притеснително.
- Окуражете да потърсят професионална помощ. Въпреки че вашата подкрепа и разбиране са нужни и полезни за вашите близки, е важно да окуражите те да потърсят терапевт, който е подходящ за тях. Може да предложите своята помощ в намирането на такъв и да ги придружите, ако те желаят.
- Грижете се за себе си. Да бъдете там за вашите близки може да бъде емоционално изтощително. За това е важно да се погрижите за вашето собствено благополучие и здраве. Наблюдавайте се как се чувствате, от какво имате нужда и къде са вашите граници. Потърсете подкрепа, ако е нужно, но помнете, че няма как разпростираме нашата енергия и любов, ако първо не сме дали такива на себе си.
- Приемете, не съдете. Изслушвайте вашия близък като му позволите да изрази своите емоции и чувства, без да се налага да слага маска. Много хора, които са преживели някаква травма, смятат, че е много полезно и отпускащо за тях, когато могат да споделят своите истински, дълбоки усещания. Те не търсят съжаление, утешителни думи или съвети. Те имат нужда от това, някой да бъде до тях през тези трудни моменти.
- Валидирайте техните емоции. Покажете им своето разбиране и емпатия. Помогнете им да видят, че техните емоции са напълно разбираеми и естествени, имайки предвид ситуацията, през която са преминали. Не им казвайте “Не е нормално да се чувстваш ядосан за това”, “Няма ли да вече да престанеш с тази тема минаха 2 години от както се случи” и т.н. Такъв тип отговори биха предизвикали срам и вина в тях самите, така те по-скоро биха се затворили и отдалечели, отколкото магически да спрат да се чувстват депресирани или ядосани.
- Уважавайте техните граници. Бъдете внимателни относно това дали вашият близък е готов да говори, дали иска да споделя детайли за своето преживяване или не. Ако той не се чувства готов, уважете неговото решение и не разпитвайте. Дори просто да стоите и мълчите заедно, да медитирате, да дишате, или пък да се разхождате, може да бъде благоприятно за тяхното състояние. Важното е да бъдете настина “тук и сега” с вашия близък човек. По този начин, те имат усещането, че са приети и че могат да бъдат истински си Аз с вас.
- Бъдете наблюдателни и се информирайте. Направете инициативата да научите повече за психологическите травми. Това би ви помогнало да разберете по-добре през какво преминават хората преживели травма, с какви трудности се срещат, какво би им помогнало и т.н.. Ако се съмнявате, че ваш близък може би страда, наблюдавайте за внезапни промени в поведението му, чести/постоянни чувства на страх или тъга, избягване на определени места и ситуации. Доверете се на вашите инстинкти и покажете състрадателно любопитство, ако забележите нещо притеснително.
- Окуражете да потърсят професионална помощ. Въпреки че вашата подкрепа и разбиране са нужни и полезни за вашите близки, е важно да окуражите те да потърсят терапевт, който е подходящ за тях. Може да предложите своята помощ в намирането на такъв и да ги придружите, ако те желаят.
- Грижете се за себе си. Да бъдете там за вашите близки може да бъде емоционално изтощително. За това е важно да се погрижите за вашето собствено благополучие и здраве. Наблюдавайте се как се чувствате, от какво имате нужда и къде са вашите граници. Потърсете подкрепа, ако е нужно, но помнете, че няма как разпростираме нашата енергия и любов, ако първо не сме дали такива на себе си.
Подход за лечение на травми на д-р Габор Мате
В момента се обучавам в подхода на Габор Мате за лечение на травми – Compassionate Inquiry. Мога да кажа, че през изминалите месеци начинът, по който се свързвам както със себе си, така и с моите клиенти се промени дълбоко. Благодарение на него аз съм по-присъстваща, приемаща и любопитна към своята болка и болката на другите.
Compassionate Inquiry е холистичен подход, който е комбинация от невронаука, майндфулнес, соматична терапия, както и когнитивно-поведенческа терапия. Чрез свързването на ум, душа и тяло, този подход помага на хората към разкриване на основни вярвания, като в същото време се свързват с тялото си, за да идентифицират и приемат своите емоции и соматичните усещания. Така клиентите могат да придобият по-дълбока представа за важността на техните преживявания от детството и как ранните взаимоотношения им влияят и днес; да разберат по-добре своите нужди и маладаптивните механизми за справяне, които са развили; да преживеят своите потиснати емоции като стрх, вина, гняв, срам, и тъга; да регулират своята нервна система; както и да се научат да дават нов отговор на ситуация, а не да действат импулсивно от травма – тоест развиване на отговорността.
Чрез разкриване на източниците на страдание и развиване на състрадание към себе си, човек започва да сваля маските, които е придобил с годините и достига по-близо до своята автентичност. Когато ние сме автентични освен че сме по-свързани със себе си, ние сме и по-способни да създаваме искрени и дълбоки взаимоотношения с хората около нас.
Мнение от пациент
Tози подход ми допада, защото отново и отново бивам насочван към себе си, когато се сблъсквам с възникващи проблеми. Това ми показа какво означава да поемам пълна отговорност за себе си и за кои неща, всъщност, не съм отговорен. Процесът стимулира способността ми за себерефлекция, инсайт и любопитство, което също е важно за мен. По време на сесиите обикновено се появяват много емоции, които съм задържал в себе си през годините. Това, че има къде да ги изразя е освобождаващо и терапевтично за мен.
Психолог и Уелнес коуч Силвана Панева
Професионален опит
КОНСУЛТАЦИЯ С ПСИХОЛОГ СИЛВАНА ПАНЕВА
Психолог и уелнес коуч Destination Workplace
2022|Психолог, сдружение „Аутизъм днес“
2021|Психолог-стажант „Атитюд“ център за психологическо консултиране
2020|Психолог-стажант, асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност“
2020| Психолог-стажант „Българска Хънтингтън Асоциация“
Образование
2022| Магистърска степен Клинична Психология, Лайденски университет, Нидерландия
2021| Бакалавърска степен Психология, специализация „Психични нарушения“ – Нов Български Университет
Сертификати
2023 | Професионално обучение в метода на Габор Мате за лечение на травми Compassionate Inquiry
2023 | Силата на осъзаността (The power of Awareness) под ръководството на Джак Корнфилд и Тара Брах
2022| Въведение в терапевтичния подход за лечение на травми Compassionate Inquiry
2021| Дуалити
2018| Психологическо профилиране и невербално поведение, Асес
2023 | Професионално обучение в метода на Габор Мате за лечение на травми Compassionate Inquiry
2023 | Силата на осъзаността (The power of Awareness) под ръководството на Джак Корнфилд и Тара Брах
В колаборация с: MINDROMEDA
Mindromeda ви свързва с квалифицирани, опитни и отдадени психолози, психотерапевти, коучове и нутриционисти, които ще ви помогнат да намерите решенията на проблеми свързани с депресия, стрес, зависимости, здравословни проблеми, семейни конфликти и родителски проблеми, и много други.
Профил на психолог силвана панева в MINDROMEDA.
Прочетете още:
Кръвната захар, Витамин К и Остеопороза
Автоимунитет, Хашимото и Чревната пропускливост
Естрогенова доминантност – 6 причини
Хормонални нарушители – ксеноестрогени и дргуги
Хранене при гастрит и рефлукс – план за действие [Безплатно изтегли: Диета, таблица]
НСПВС Срещу 9 Доказани Естествени противовъзпалителни